skip to Main Content

Книгата From Zero to One на Peter Thiel, основател на PayPal, един от първите инвеститори във Facebook, сериен предприемач милиардер от Silicone Valley, нашумя доста в бизнес средите и често се цитира от различни бизнес гуру-та, coach-ове и мениджмънт специалисти. Отзивите в различни бизнес издания също са изключително хвалебствени, както и голяма част от review-та в Amazon.

Някой от читателите обаче са по-скоро резервирани и споделят, че есенцията на книгата е доста по-скромна от пълния обем от над 200 страници и голяма част от нея повтаря добре познати факти от историята на технологичните стартъпи, без да внесе някакви кой знае какви допълнителни дълбоки прозрения.

Аз съм склонен да се съглася с това по-песимистично мнение, като първата 1/3 е по-скоро любопитен поглед върху ролята на монополите в иновациите и успеваемостта на технологичните стартъпи, но за съжаление останалите 2/3 са наистина по-скоро предъвкване на добре известни факти от Silicon Valley, които за човек, минал през определен брой книги по темата, са по-скоро загуба на време.

Ето в стегнат вид най-интересните идеи от въпросната смислена първа 1/3-та от книгата. Останалите около 140 страници честно казано можете да си ги спестите.

Хоризонтален и вертикален прогрес.

Хоризонталният използва / копира съществуващи идеи и постижения, а вертикалният – създава нови, буквално от нулата. Глобализацията напр. е хоризонтален прогрес. Технологичните постижения и иновации са вертикален прогрес. Те се движат от стартъпи – малки групи от предприемачи, като единствено те успяват, защото големите компании са прекалено тромави, за да правят иновации, а отделният индивид няма ресурсите да създава самостоятелно такива.

Предпазливата долина

Сриването на Dot-com балонът през 2000 г все още държи влага и кара компаниите в Silicon Valley да са твърде предпазливи, да не искат да създават нови пазари, а вместо това само да имитират конкурентите си. А според Тийл компаниите отново трябва да станат по-смели и ориентирани към риска.

Монопол-и

Най-добрият шанс за една технологична компания е да създаде монопол. Но не монопол, който с незаконни практики унищожава конкуренцията си или пък си осигурява тлъсти договори с държавни поръчки, а монопол, който със създаването на нещо уникално и иновативно, оставя конкурентите си далеч назад.

В статична среда монополите са зло, защото просто надуват цените, без да полагат никакви усилия. В динамична среда монополите са креативна сила, която дава на хората допълнителен избор. Правителството разбира това и поради това подкрепя патентната система. Патентите създават монополи за определен период от време. И това мотивира създаването на иновации. Защото чрез тях компаниите знаят, че могат да правят добри печалби за някакъв, макар и ограничен интервал от време и това ги мотивира да инвестират време и усилия в иновации.

Конкуренцията е зло

Конкуренцията кара компаниите да се фокусират върху борбите помежду си и им пречи да се фокусират върху смислени неща (за разлика от монопола). Примери – Google и Microsoft, които постоянно водят борби помежди си и ожесточената конкуренция между онлайн магазините за домашни любимци, които дори не са сигурни, че техният бизнес модел е печеливш. Често най-добрия начин да се справиш с конкурента си, е да се слееш с него. 

Стойността на една компания се определя най-обективно от потенциала за печалба в бъдеще. Един стартъп, който в момента е на загуба, но който има потенциал да стане монопол, може да има по-голяма бъдеща стойност от една утвърдена компания в конкурентна среда, която е реализирала печалба за миналата година.

Няколко характерни черти на монополите:

  • те са в пъти по-добри от най-близкия си конкурент
  • възползват се от network ефекти
  • прилагат икономия от мащаба
  • имат силен бранд

Не винаги е разумно иновацията да е disruptive – това изисква големи ресурси, а не носи съществени ползи.

 

Следващите глави дават някакви доста общи съвети по отношение на формирането на екипа на start-up, избора на екипа, на мениджмънт борд, маркетинга и дистрибуцията. Тийл говори също така за особеностите на основателите на стартъпи и за потенциалното бъдеще на технологиите и на човечеството, но без някакви невероятни прозрения.

Други книги на тема технологични Startup-и

Доста по-полезна книга по темата за съдаването и управлението на успешен стартъп е “The Hard Thing About Hard Things” на Бен Хоровиц – друг емблематичен сериен предпиемач и иноватор от Silicon Valley. Тя е написана  без да претендира за гениални прозрения и с доста автобиографични препратки, но пък за сметка на това доставя много повече практическа стойност за приблизително същия обем текст. Очаквайте скоро резюме от най-ценните съвети на Бен Хоровиц.

Ако трябва да обобщим – има няколко интересни идеи в началото на книгата по отношението на предимствата на монополите, както и power law принципите на venture capital инвеститорите. НО да наричаме From Zero To One революционна или изпълнена с дълбоки прозрения за технологичните стартъпи и бизнеса изобщо би било доста пресилено.

По-интересен на тема Peter Thiel е документалният филм Nobody Speak на Netfix, посветен на задкулисните ходове на Тийл, с които той успява да фалира онлайн медиата Gawker, финансирайки с около 10 млн. долара съдебно дело на Хълк Хоган срещу Gawker, за да си отмъсти за тяхна публикация през 2004 г, в която го обявяват за гей.

Не това обаче е най-интересното във филма, който третира все по-актуалната в последно време тема за ограничаването на свободата на словото (гарантирана от Първата поправка в конституцията на САЩ) и възможността на хора със сериозни финанси или неограничена политическа власт ефективно да потъпкват тази свобода, като водят екстремно скъпи съдебни дела срещу медии и отделни автори / журналисти, с което ги фалират е ефективно им отнемат възможността да публикуват.

Когато човек чете тези идеи на Тийл, е хубаво да вземе под внимание няколко факта. Тийл е отявлен либертарианец и често критикува демокрацията. Някои от инвестициите му са в следните посоки:

  • островни независими мини държави върху нефтени платформи, които градят нов тип общества на базата на либертариански утопии и технологични иновации
  • подкрепа на политическата кампания на Тръмп??
  • биопринтирано месо
  • трансхуманизъм -в най-общи линии вяра, че науката ще победи смъртта (дълбоко замразяване в криогенни камери с надеждата, че след време изкуственият интелект, който човечеството ще е разработило, ще им помогне да постигнат бесмъртие)
  • Machine Intelligence Research Institute
  • Leafly – уебсайт за промотиране на легализацията и употребата на медицински цели на марихуаната

Основният бизнес на Тийл в момента е инвестиционния му фонд и компанията Palantir, която се занимава с big data и приложението й в борбата срещу тероризма и измамите (използва се от аналитиците на ЦРУ, банки, хедж фондове, частни и правителствени организации).

Back To Top