Зона Б5 е най-подробно описана и дори е вдъхновение за дипломни работи на бъдещите архитекти. Ето част от доста подробен материал по темата, публикуван на на сайта на bulgarianproperties.bg:

“Изграждането на „Зона Б-5″ започва през 1973 г. с поставено от държавата задание на тогавашния „Софпроект”, който е работил по урбанизирането на столицата. Проектирането поема колектив начело с арх. Васил Петров и членове Сърнела Попова, Татяна Добрева, Искра Щетинска, Димитър Жеков, Светла Тихолова, Тодор Илиев. По това време има остра жилищна криза и пред архитектите стои задача, която арх. Петров определя като „особено привлекателна с мащабността и изключителното си социално предназначение”. Екипът трябва да превърне територия от 41 ха между индустриалната зона край бившата вече гара Средец и същинския център в комплекс за 17 452 обитатели.”

“Определените тогава от някои критици като „нечовешки” мащаби на сградите са компенсирани с разчупена архитектура на фасадите – издавания във високите части, инспириращи усещане за уют и топлина фасадни тухли и др. Оформянето на междублоковите пространства е изключително модерно за времето си. Елементите на градската среда са превърнати в някакъв вид забележителности. Те са правени на различни нива в пълен синхрон с принципите на модернизма в европейската архитектура, като мисълта тук е била не само за разчупване на визията, но и за въздействието на средата върху хората и в частност за децата, които преодолявайки препятствията, всъщност изследват сами света. Проходите от блок към блок, стълбите нагоре и надолу създават усещането, че вътре всичко е общо.

Подземните гаражи също са новост, с която кварталът се „очиства” от автомобили. Те не са само под сградите, но и под градинките.”

“Друга от неудачите е на междублоковите пространства – там липсва богатото озеленяване в мрежата от вътрешни дворове, но това е нямало как да се избегне предвид подземията, които не позволяват израстването на големи дървесни видове. Основните критики все пак си остават към височината на сградите, но пък безспорно едно от „чудесата” на квартала е блок 14, който е наречен „Китайската стена”.

Гигантският блок, който представлява три залепени една за друга сгради с по два входа, се появява в средата на 70-те години, като изпълнението е с новия за времето си едропанелен кофраж, който осигурява по-голяма здравина за високите здания. После са построени много подобни в „Младост 1″, „Дианабад” и др. В планирането на пространството си личи, че нещата са гледани отгоре. Той оглавява класация -на най-гъсто населена жилищна територия в страната, като оспорва титлата единствено с бургаския „Краставицата”.”

Гигантът, който затваря квартала откъм ул. „Одрин”, има 462 апартамента. Ако приемем, че в тях живеят 1500 души, това означава, че гъстотата на населението там надхвърля 22 пъти средната за страната, в която има и поне 10 града с по-малко, като Ахтопол, Шипка, Бобошево, Болярово, Клисура, Китен, Плиска, Мелник и др.

Във фасада на пръв поглед отличителни белези на “Зоната” става тухлената облицовка, тогава фигуриращи в голяма част от жилищното строителство. Това, което я отличава от другите обаче, е опитът за интерпретация на дървения скелет на традиционната българска архитектура в детайла на балконите и на чардака при еркерното издаване на високите етажи.