skip to Main Content

Интерактивният филм на Nеtflix, който излезе тези дни, се казва Black Mirror: Bandersnatch. Ако се чудите, откъде името ви е познато – това е едно от създанията на Луис Карол от новелата “Алиса в огледалния свят”. Във филмът има доста препратки към произведението на Карол, както и към идеи от книгите не Филип К. Дик и към реално съществувалата и фалирала компания за компютърни игри Imagine Software.

Идеята на формата накратко е следната – в определени моменти от филма на зрителят се дават два алтернативни избора, които трябва да маркира на екрана (т.е. трябва да го гледате на РС, лаптоп или мобилно устройство. Вероятно е възможно и на смарт телевизор, но не съм пробвал все още). Според избора на зрителя филмът продължава в една или друга посока – т.е. заснети са няколко алтернативни версии и се развиват няколко възможни сюжета.

Като цяло не съм впечатлен. Да, иновативно е за този тип медиа, не е правено досега. Но вероятно аз не съм добър критерий – книгите-игри ми бяха скучни, в гейминга също съм мразел го като похват. Винаги ми се е струвало изкуствено и леко нагласено. Освен това разбива усещането за наратив, накъсва съдържанието и те изважда от светоусещането, което би следвало да даде един стандартен филм, книга или игра.

В случая с Black Mirror: Bandersnatch не съм 100% сигурен каква е била целта – дали Netflix просто пробват реакциите към новия формат или е заложено нещо по-дълбоко като послание в конкретния начин на оформяне на сюжета. За мен опитът е по-скоро неуспешен – при някои от изборите, които зрителят прави, филмът завърта нещо като loop, което те връща на същата сцена и те кара да направиш другия избор, за да може сюжетът да продължи да се разгръща, вместо сюжетната линия да върви в една посока и да има краен брой възможни завършеци на филма, спрямо крайния брой избори, които зрителят прави. Точно това ме дразнеше и в книгите-игри – това loop-ване, което те завърта така, че почти винаги задължително преминаваш през една и съща сцена повече от веднъж. Сюжетът също не беше супер завладяваш, нито пък основните персонажи или начинът на заснемане.

Въпреки всичко, поради иновативността на подхода, ето малко любопитни факти за филма:

– средната продължителност е 90 минути, въпреки че най-кратката версия, в зависимост от направените избори е – 40 минути

– общо заснетият материал е с продължително 150 минути, разделени в 250 сегмента. Според Netflix има 5 “основни завършека”, а според продуцента Ръсел МакЛийн – 10-12. По думите на режисьора Дейвид Слейд има и няколко “златни яйца”, които могат да отнемат доста време на зрителя, докато стигне до тях.

Back To Top